БЕЗКНЍЖЕН

БЕЗКНЍЖЕН, -жна, -жно, мн. -жни, прил. Остар. 1. Който не знае да чете и пише; неграмотен. Селенина, като безкнижен, ще не ще, тряба да са повери на учения си съдружник, който само пише и драще, уж се прави сметка. Ил. Блъсков, ПБ, 24. Не можете си въобрази каква ревност показаха възрастни, даже безкнижни человеци, за да се учат. У, 1871, бр. 8, 114. По едно време Кондьо беше са разгорящил, .. , да са учи на книга. Той беше безкнижен. Аз му показвах на Рибният буквар. З. Стоянов, ЗБВ I, 49.

2. Който няма книжнина; непросветѐн. И тук той вижда, че най-мощното средство, за да се продигне един народ умствено, нравствено и материално, това са училищата и учението, .. , с които даже народи послешни и народи безкнижни са сполучили да се продигнат и прочуят. Ив. Шишманов, СбНУ ХI, 661.

— Сп. Любословие, 1842.

Списък на думите по буква