БЕЗКОНЀЧНО

БЕЗКОНЀЧНО нареч. Книж. 1. Извънредно продължително, много дълго; безкрайно, нескончаемо. Започнах да говоря за изкуството. Тема, върху която наистина може да се говори безконечно. Б. Шивачев, ПЮА, 190. Гълъби и пауни се разхождат из тая градина, славеите пеят от зори до зори, .. . всичките сладкогласни и разношарени птици се надпяват и пеят и денем и нощем, и зиме и летепеят вечно, вечно и безконечно! Ц. Гинчев, ГК, 170.

2. За означаване на много висока степен в проявата на някакво качество, изразено с думата, към която се отнася; извънредно, много изключително, безкрайно. Нощта беше ми се видяла безконечно дълга. К. Величков, ПССъч. I, 19. И представям си, че аз съм безконечно щастлив и живота ми идеално хубав. Т. Влайков, Д, 1890, ки. 11, 494. Нещо безконечно скръбно и сладостно светна в погледа ѝ. Ив. Вазов, Съч. VШ, 118.

Списък на думите по буква