БЕЗКОНЕЧНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕЗКОНЀЧНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от безконечен; безкрайност. На един малък завой, към изток, където се откри необятната безконечност на равнината, високо в небесните пространства той видя вълшебната картина на познато село. Ив. Карановски, Разк. I, 128. Просторът и бледите звезди събуждаха в душата ѝ [на Варвара] чувство за безко‑

нечност. Д. Димов, Т, 575. Свири музиката и вълните на валса се носят из залата като вълшебна приказка, ... И на всички е радостно, че живеят в тая минута, и на всички се иска щастието да се продължи до безконечност. М. Кремен, СС, 80.