БЕЗКОРИСТЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕЗКО̀РИСТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Който не проявява корист, който не търси облаги, полза за себе си. Тоя безкористен и идеално честен деятел, .. , беше останал сетен сиромах. Ив. Вазов, ВБ, ХVIII. Той бил толкоз безкористен и неподкупен, щото не увеличил ни с една драхма имуществото, що наследил от баща си. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 208.

2. Който не е свързан с корист, който не съдържа корист. На неговото чисто, безкористно увлечение тя отговори с хладната безсърдечна сметка на обикновена практична жена. Й. Йовков, Ж, 1945, 212. Главното нещо е обичта към народа. Тя е трайна, безкористна. Х. Русев. Л3, 83. Безкористна помощ.