БЕЗКРАЙНО —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕЗКРА̀ЙНО нареч. 1. Извънредно продължително, много дълго; без край, безконечно, нескончаемо. Значи, тъй ще бъде занапред: няма умиралка, няма отърваване от никакво страдание — ще се мъчи, ще се мъчи, вечно ще се мъчи — безкрайно, чак догде се свърши светът, а може би и след това. Н. Райнов, КЧ, 79. Експертът погледна госта си нетърпеливо и въпросително. Услугите на "Никотиана" не можеха да продължават безкрайно. Д. Димов, Т, 201.

2. За означаване на много висока степен в проявата на някакво качество или действие, изразено с думата, към която сс отнася; много силно, извънредно много, изключително; безгранично, безпределно, безмерно. — Госпожице Еммо, обичам ви безкрайно! Ив. Вазов, Съч. ХII, 86. Като те гледам, аз мисля за странни далечни земи, .. , за пътища бели, които отвеждат далеко в степ‑

та, / безкрайно далеко! Чак дето се свършва земята. Ем. Попдимитров, К, 63. Слънцето захожда зад една широка река. Небето е пламнало в безкрайно пъстри цветове. С. Радев, Худ., 1909, кн. 4, 10. По неговото мъничко лице всякога играеше една чиста, нехайна усмивка, която го правеше безкрайно обичлив. Елин Пелин, Съч. III, 16. В нашия град имахме един много честен и безкрайно добър човек. Ил. Блъсков, КУ, 6. Безкрайно доволен. Безкрайно щастлив.