БЕЗКРИЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕЗКРЍЛ, -а, -о, мн. -и, прил. За птици, насекоми — който е без крила или е останал без крила. Вятърът не можеше да проникне долу, но от върховете непрестанно падаха сухи гранки, листа и някоя малка безкрила птичка, която умираше, преди да достигне земята. Ст. Загорчинов, ЛСС, 17. По листенцата ѝ [на черешката] се бяха настанили някакви черни безкрили буболечици, забиваха острите си хоботчета в нежната тъкан и изсмукваха соковете ѝ. П. Бобев, ЗП, 15.