БЕЗКЪСМЕТЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕЗКЪСМЀТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Диал. Който няма късмет, щастие. — Коджа момляче се извъди вече. Дано имаш късмет. Дано не си безкъсметна като батко си и като мене. Кр. Григоров, ТГ, 59. Момчето не е прилика — / .. , / ръцете — до рамената, / нозете — до колената! / Чича на Стана говори: / "Стано ле, Стано хубава, / защо си толко хубава, / като си ти безкъсметна!" Нар. пес., СбНУ ХLIV, 232.