БЕЗЛЮДНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия
БЕЗЛЮ̀ДНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Книж. Отсъствие, липса на люде, на хора; безлюдие. Пълна тишина и безлюдност владееха в тоя затънтен планински кът, Ив. Вазов, Съч. ХIII, 149. Тъмнокестеняви къдрави кичури на лъскави преливи закриваха лицето на момичето — едничкото същество в тая горска безлюдност. Т. Харманджиев, КЗ, 42.