БЕЗМАТЕРЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕЗМА̀ТЕРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Остар. Книж. Който е останал без майка. Тя колкото галила своите деца, толкова мъчила безматерното Благойче: така било имято на сирачето. Ан. Н. Хаджоглу, ББ, 77.