БЕЗМЕСТЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕЗМЀСТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Остар. Неуместен. Едно дете, по невинност, казало няколко безместни, но прави думи... та какво от това? Ив. Вазов, Съч. ХХII, 72. Знанието помага на человеческото благополучие, като освобождава человеците от много безместни трудове и разноски. И. Тонджаров, Лет., 1872, 160.