БЕЗМЍТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. За който или при който не се взема мито. Едрите индустриални предприятия били освободени от някои данъци и получавали право на безмитен внос и евтин превоз. Ист. VII кл, 105.
2. За място — където стоките не се обмитяват. Безмитна зона.