БЕЗМЪЛВНИЧЕСКИ —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕЗМЪ̀ЛВНИЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Книж. Който се отнася до безмълвник. — Наистина велико нещастие е за нас, живущите безмълвническо житие, да търпим от ония безбожни хусари тегла и татба. Ст. Загорчинов, ДП, 231.