БЕЗНАДЀЖДНО

БЕЗНАДЀЖДНО нареч. 1. Без надежда, че нещо може да се промени, да се поправи или подобри. Пожарът беше заловил две съседни къщи .. Голямата къща беше безнадеждно изгубена. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 108. Изведнъж мракът се сгъсти пред очите му. Той все не можеше да измисли нещо, положението ставаше безнадеждно. Д. Спространов, С, 31. Безнадеждно болен.

2. За означаване на много висока степен в проявата на някакво качество, изразено с думата, към която се отнася; извънредно много, прекалено, съвсем. Димитър не изговаря, а сякаш плачливо пропява тия думи, .. , и жълтото му като пергамент лице с безбройните си бръчки веднага става безразлично и безнадеждно глупаво. Й. Йовков, Разк. I, 12–13. Тогава се опитваше да сложи в ред бъркотията на душата си. Виждаше, че животът ѝ е станал безнадеждно мрачен и заплетен. М. Грубешлиева, ПИУ, 168. Из селото вече не се чуваше глъч; сякаш едни бяха го отколе опразнили, а други, останалите — измрели, така безнадеждно пусто и изоставено му се стори то. П. Михайлов, П3, 186. Стефан беше безнадежно влюбен във физиката. Айнщайн и най-вече Нилс Бор бяха негови кумири. Г. Данаилов, ДС, 202.

Списък на думите по буква