БЕЗНАДЕЖДНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕЗНАДЀЖДНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Книж. 1. Невъзможност да се промени, да се оправи нещо; безизходност. После затвори очи и сякаш в съзнание за безнадеждността на своето положение, казва едва чуто: — Слушай, направи ми една услуга... Л. Стоянов, Х, 106. — Трима, трима само срещу шестдесет души вероломци! ... И сега загинвам. тука в безнадеждност. Ив. Вазов, Съч. ХХ, 89.

2. Състояние, чувство на безнадежден (в 3 знач.); отчаяние. Страшна безнадеждност, мъка, страдание се изписаха по лицето му. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 20. Стана затворена, самостоятелна и нервна. В душатна ѝ се промъкна чувство на меланхолия и безнадеждност. И. Петров, МВ, 13. Нямаше вече никакво съмнение, че над цялата страна е надвиснало голямо и тъмно бедствие, .., по-безмилостно и жестоко от глад и чума. Униние и безнадеждност обзе всички. Й. Йовков, Разк. I, 123.