БЕЗНАКА̀ЗАНО

БЕЗНАКА̀ЗАНО нареч. Книж. 1. Без наказание, без отплата. Най-безнаказано се вмъкваше в хорските домове, лозя и градини и задигаше каквото му попадне. Ст. Даскалов, СЛ, 81. Оттам тез ми ти грабители минуваха свободно Дунава и безнаказано разоряваха българските земи. Т. Шишков, ИБН, 197.

2. Без лоши последствия, отражения. Той не съвсем безнаказано излизаше от всички тия безбройни веселби, на които беше канен и неканен гост. Харчеше пари, здравето му се разнебитваше. Й. Йовков, Ж, 86. Така лесно и безнаказано не се продава бащин и майчин имот. К. Петканов, ДЧ, 434.

Списък на думите по буква