БЕЗНАКА̀ЗАНОСТ

БЕЗНАКА̀ЗАНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от безнаказан. Радоил беше сега тайно в Търново. Той се ширѝ свободно подир Смилецовото избягване и се ползуваше с пълна безнаказаност. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 142. Турското правителство не само не е предупредило, а е насърчило свирепствата, доказателство за което служи безнаказаността, с която продължават да се ползуват и досега виновниците. К. Величков, Събр. Съч. VIII, 290.

Списък на думите по буква