БЕЗОГЛЕДЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕЗОГЛЀДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. 1. Който не се съобразява с нищо, не

държи сметка за лошите последствия от действията си, обикн. за да постигне нещо, от което ще има облага, изгода; безскрупулен. Манол подушваше печалбите отдалеч и колкото повече богатееха, толкоз по-самоуверен и по-безогледен ставаше. Ем. Станев, ИК I, 25. Серафим е започнал като баща си, но скоро се почувствувал като жребец всред широко поле и развял грива. Ставал все по-дързък и безогледен. Д. Талев, ЖС, 5б.

2. Който се извършва, без да се държи сметка за средствата и без оглед на това, кой ще бъде засегнат. Обръщаха, трошеха, къртеха дъските на пода, да не би и под него да е заровено нещо ... Е, такова бясно и безогледно търсене не бях запомнила. П. Михайлов, МП, 50. Безогледен терор. Безогледни арести.