БЕЗОК —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕЗО̀К, -а, -о мн. -и, прил. Който е лишен от очи; сляп. — И кога съзря Самуил страшната редица безоки войни, .. — кога му съобщиха еднооките водачи, че пред взора на техния войвода е станало това: — той си закри очите със слаба, суха ръка — извика нещо страшно — килна се назад — и грохна като труп. Н. Райнов, ВДБ, 191. ● Обр. Човекът погледнал зората, / в която / се къпела с блясък звезда, / и мислел за своята / тежка, / човешка, / жестока, безока съдба. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 39.