БЕЗОПАСЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕЗОПА̀СЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил. 1. Който не е свързан с опасност или който запазва от опасност, беда. Докато е с малките си, майката се грижи за тях. Ако ги заплашва някаква опасност, мечката ги пренася в устата си на безопасно място. П. Петков, СП, 59. Левски търси съдействие за по-лесно и по-безопасно преминаване в Турция. Ив. Унджиев, ВЛ, 116. Той пресрещаше войниците, .. , водеше ги по най-безопасните пътеки, избираше им позиции. Й. Йовков, Разк. I, 234.

2. Който не представлява опасност, не е опасен, който не нанася, не причинява вреда, не е вреден за някого или нещо; безвреден. Няма защо да закачаме хора, които са безопасни. Опасните хора, това са комунистите. Най-дейните трябва да бъдат задържани. Г. Караславов, ОХ IV, 216. Тоя куп стоеше на моста на Княжевската река и я гледаше. Тя, .. , шумеше с дебелите си мътни талази, но спаднала вече и безопасна за жилищата на ючбунарци. Ив. Вазов, Съч. IХ, 133.

3. Остар. Който не е изложен на опасност; защитѐн, сигурен. Юнаците почиваха под дебелите сенки с шешенета в ръка. Тук на това място тие бяха твърде безопасни, защото немислимо беше да проникне в тая планина турчинът; по тая причина, тие не са бяха погрижили даже да си поставят стража. З. Стоянов, ЗБВ II, 102. Иван Асен III не считал себе си безопасен в Търново и тайно побегнал в Цариград, като изпразнил предварително съкровището. Ив. Вазов, Съч. ХХVIII, 55.

◊ Безопасна игла (съкр. разг. безопасна ж.). Вид игла, единият край на която е силно извит, така че тя изглежда от две успоредни части, при което острият връх се подпъхва в специално разширение и се закопчава, за да не боде.