БЕЗОРЪЖЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕЗОРЪ̀ЖЕН, -жна, -жно, мн. -жни и (остар.) -а, -о, мн. -и, прил. Който е без оръжие; невъоръжен. Турците убиваха безоръжни пътници. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 114. Вие се уплашихте от меча на Шишмана, та налетяхте на безоръжни старци и безкръвни младежи... Като зверове се фърлихте на тях. Н. Райнов, КЦ, 62. Отварят им вратата и с радостни победни викове нахълтаха данайците в безоръжния град. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 92.

— Друга (остар. книж.) форма: безору̀жен (рус.).