БЕЗОСНОВНО —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕЗОСНО̀ВНО нареч. Остар. Книж. Безоснователно, неоснователно. И той си помисли, че ако наистина Светослав би сторил това, което мълвата безосновно му приписваше, и би удържал първия случаен успех над Чоки, той, Смилец, би бил изгубен. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 72. Тии еленски битописатели также са писали безосновно и многажди пристрастно. Г. Раковски, П I, V–VI.