БЕЗОТВЀТНО

БЕЗОТВЀТНО нареч. Книж. 1. Без отговор, без ответ, без отзвук. Над Перущица бе надвиснала грозна тишина. Всеки звук замираше глухо, безответно, както бавно се разсейваше из въздуха димът от запалените села в южните пазви на Средна гора. Г. Караиванов, П, 24. Да знаеш, че мисли за тебе момиче / във дом от лози и от сливи закрит! / Когато дори безответно обича, / човек е доволен, и горд, и честит. Т. Харманджиев, П, 46.

2. Остар. Безропотно, покорно. И тая маса влачи търпеливо и безответно своето тежко съществувание, без да се интересува да знае нашите прогреси. Ив. Вазов, Съч. VIII, 165.

Списък на думите по буква