БЕЗОТЕЧЕСТВЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕЗОТЀЧЕСТВЕН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е напуснал отечеството си, който се е откъснал от родината си и не поддържа връзки с нея; безроден. Не заслужава, мамо, спомен, / който е в светът живял / безотечествен, бездомен. П. Р. Славейков, Лет., 1875, 157.

2. Който няма чувство за отечество, за родина; безроден.