БЕЗОТЕЧЕСТВЕНИК —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕЗОТЀЧЕСТВЕНИК, мн. -ци, м. 1. Човек, който е напуснал отечеството си, който се е откъснал от родината си и няма връзки с нея.

2. Човек, който няма чувство за отечество, не е свързан с отечество. Борис Морев се готви да напусне, по-скоро да избяга .. Писателят го демаскира като безотечественик, капиталист, готов на всякаква сделка. С, 1952, кн. 3, 179.