БЕЗОТЗЍВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Остар. Книж. Безответен. "Любите друг друга!" Суетен позив! Ушите го възприемат, .. , но сърцата остаят безотзивни, закоравели в жестокост и егоизъм. Ив. Вазов, Съч. ХII, 150.