БЕЗОТМЀНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Остар. Книж. Който не се отменява, който не може да бъде заменен с друг. Сенатът, който не знаял как по-раболепно да приемне Цезаря, назначил го диктатор и император безотменен. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 346.