БЕЗОТРАДНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕЗОТРА̀ДНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от безотраден; безутешност, нерадост, тъга. В "Безсъници" откривах песимиста от "Стихотворения": сирачеството в "Лист обрулен", безотрадността в "Есенни мотиви", обезверението в "Чудак" и "Нощ" бяха преминали тук изцяло. М. Кремен, РЯ, 524.