БЕЗО̀ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Рядко. Поет. Безочлив. Козелът се изправи в своя непознат / бюрократичен ръст. И почна / ту да разнася разните сплетни, / ту неудобните му да петни, / ту с похотливост най-безочна / да гони младите жени. Хр. Радевски, Б, 51.