БЕЗОЧЛИВ —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕЗО̀ЧЛИВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се държи прекалено нахално и дръзко, безсрамно, който проявява безочие; нагъл, безсрамен. Сега за благодарности нямаме време, защото имаме друга работа. — Нямате друга работа! Никой от нас няма да мръдне оттука — чу ли? А пък щом си такъв безочлив, аз и на такива мога да дойда дохак! Д. Немиров, В, 53. — Ако продължаваш да демонстрираш любовните си афери пред хората и пред мене, ще заведа дело за развод. Не намираш ли, че си станала доста безочлива? М. Грубешлиева, ПП, 225. Има от тях [просяците] и срамежливи и мълчеливи; но има и дебелооки и безочливи. Ил. Блъсков, ПБ, кн. III, 88.

2. В който има или който изразява безочие, безсрамие; нагъл, безсрамен. Той не знаеше кое повече го дразни — дали наглото безочливо лице на Личев или пък сърдечността на другия. П. Вежинов, ВР, 198. Учител Трайко остана огорчен и силно възмутен от това безочливо държане на Младена. Т. Влайков, Съч. III, 188.