БЕЗОЧЛИВЕЦ —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕЗО̀ЧЛИВЕЦ, мн, -вци, м. Рядко. Безочлив човек; безочник. По пътя минава ръждивият орангутан. Фъфли нещо през жълтеникавите си зъби, извива право към нас и се хваща за бутилката. — Тя е на другаря — предупреди го просто Юлиус. Безочливецът я остави при мене и си тръгна. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 23.