БЕЗПАРДО̀НЕН

БЕЗПАРДО̀НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Книж. Груб, безочлив, арогантен, безцеремонен. Сега е трудно да се повярва, че той [Богориди] би приел някаква по-решителна линия в събора .. Но безспорно е, че в негово присъствие Каратеодори не би бил толкова безпардонен в речта си. Т. Жечев, БВ, 45. Възпитанието му беше твърде крехка обвивка, за да се скрие зад него, една тънка коприна, която лесно се пробождаше и раздираше от безпардонни изрази. И. Велчев, КЕЛ I, 67. В Бургас започват щафетна гладна стачка в знак на протест срещу безпардонното отношение на депутата. ДТ, 1998, бр. 51, 2.

Списък на думите по буква