БЕЗПАРЍЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Който няма пари, който е без пари. — Пиле, дай някой лев назаем! — казваха вечно безпаричните тенори и Пилев бръкваше с готовност в задния джоб на панталона, където винаги носеше някоя скътана именно за такива цели стотарка. Л. Дилов, ПБД, 7.