БЕЗПЛО̀ДЕН

БЕЗПЛО̀ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. 1. Който не дава плод, рожба; ялов. Минали седем години, телето пораснало, станало крава, но тя излязла безплодна. А. Каралийчев, МО, 3. Безплодните дървета растат диви по горите и край реките. П. Р. Славейков, ПЧ, 7. // За човек — който не може да роди, да създаде деца; ялов, стерилен. Тя не можеше да има деца. Тя беше станала вече безплодна като камък. Д. Димов, Т, 497.

2. За земя, местност — неплодороден. — Но тия селяни не чувствуват ли, че само като секат, а не посаждат, ще направим земята си на безплодна пустиня? Ив. Вазов, Съч. VI, 206. Там [по Арнаутлука] земята е суха и безплодна, планина и камък, та като се

случи лошо време, людете се боят да не останат и без залък хляб. Д. Талев, ЖС, 323.

3. Прен. Който не създава, не дава нищо полезно, ценно. В характера на тези хора няма нищо необикновено, нищо изключително. Те не са нито безплодни мечтатели, нито празни фантазьори. Р. Караславов, С, 1954, кн. 3, 120. Той беше само едно морално нищожество, безплодна и дребна душа, оскъден интелект, способен само към безскрупулни търговски операции. Д. Димов, Т, 316.

4. Прен. Който не довежда до необходимия, очаквания резултат, успех; безрезултатен, безуспешен, безполезен, напразен. Лицето му изведнъж засия като на човек, който след дълги и безплодни лутаници най-сетне неочаквано е открил онова, което му е било нужно Ст. Марков, ДБ, 180. Многолетните старания да научат и тая дива жена да говори останале безплодни. Знан., 1875, бр. 10, 148. Безплодни усилия. Безплодни заседания.

Списък на думите по буква