БЕЗПЛО̀ДИЕ

БЕЗПЛО̀ДИЕ, мн. няма, ср. 1. Неспособност да се създаде потомство; яловост, стерилност. От някое време и доста често, когато мислеше тя за своя живот, за своето безплодие и сърцето ѝ я болеше от непрестанната ѝ мъка и копнеж за рожба, нейната мисъл против волята ѝ се отклоняваше, отдалечаваше се от Лазара. Д. Талев, ПК, 279.

2. Неплодородие. Пласт ситен пясък покриваше като с килим плодоносната по-преди земя, осъдена сега на безплодие и яловост. Ив. Вазов, НО, 17. Йосиф обиколи сичките места на Египет и в разстояние на седемгодишното плодородие събра много храна. Настана после седемгодишното безплодие и по сичката земя беше глад. Н. Михайловски, ССИ (превод), 25.

3. Прен. Липса на значително творчество в областта на изкуството, науката, културата; безплодност. След един период на разцвет и изобилие в творчеството като естествена реакция настъпва безплодие и упадък. Б. Ангелов, ЛС, 243. Българинът, като творец, не може да се ограничи в рамките на традицията. В противен случай той би се осъдил на вегетиране и безплодие. Б. Шивачев, Съч. I, 56.

4. Рядко. Безрезултатност, безуспешност, безполезност; безплодност. То [работничеството] вижда безплодието на всичкия досегашен общоделски шум; то се разочарова, негодува и търси изход. Г. Георгиев, Избр. пр, 473.

Списък на думите по буква