БЕЗПЛЪТНО —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕЗПЛЪ̀ТНО. Нареч. от безплътен. Но ето: носи се засмена тя / в безплътно лек балет, / и в тайнствена мъгла върти се сцената, / и тя, и аз, и целий свет. Хр. Смирненски, Съч. II, 178.