БЕЗПОДОБНО —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕЗПОДО̀БНО нареч. За означаване на много висока степен на някакво качество, изразено с думата, към която се отнася; извънредно много, изключително, несравнимо. От обида заплака.. Може би заради цялата тази безподобно унизителна случка с крадената капия! Ч. Шинов, ПВ, 115. Безподобно глупав. Безподобно палав. Безподобно нахален.