БЕЗПОКОЙНИК —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕЗПОКО̀ЙНИК, мн. -ци, м. Индив. Човек с неспокоен дух, който няма покой и винаги търси, стреми се към нещо ново. Синът, .. , е същият темперамент — същият безпокойник — също изчезнал, но не тъй безследно. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 10.