БЕЗПОСОЧЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕЗПОСО̀ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Който не следва определена посока. Коридорите и палубата бързо се изпълниха със суматоха — безпосочни стъпки, блъскане, псувни и викове. Е. Кузманов, ЧДБ, 84. Мислите, които излъчваше, бяха безпосочни и далеч от предмета. Той [главният] се съсредоточи едва в последния миг. А. Наковски, БС, 96. Безпосочно движение.