БЕЗПО̀ЧВЕНО

БЕЗПО̀ЧВЕНО нареч. Книж. 1. Необосновано, неаргументирано. Не може да се критикува така безпочвено.

2. Рядко. Без връзка с действителността; откъснато, изолирано. Голямото правдиво изкуство не може да се измисля и съчинява безпочвено. Ст. Грудев, АБ, 158.

Списък на думите по буква