БЕЗПРАВЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕЗПРА̀ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. 1. Който няма права, лишен от права. — Ред няма в държавата — добави Сава. — Издадоха се фермани уж да се спасят християните и да заживеят човешки, а пък ние сме си пак безправна рая. Селяните пищят кански от аги и бейове. Д. Марчевски, ДВ, 98. Жестоко се отнасяха началниците и една част от войниците от тая рота с местното розовско население. На него те гледаха като на безправни роби, които бяха длъжни да вършат всичко, каквото им заповядат. К. Ламбрев, СП, 373.

2. При който няма права. На не по-малка експлоатация са подложени и чираците, чието безправно положение е добре известно. Ив. Унджиев, ВЛ, 24.