БЕЗПРА̀ШЕН

БЕЗПРА̀ШЕН, -шна, -шно, мн. -шни, прил. Рядко. 1. Който е без прах. И когато човек се изкачи нагоре, отдъхва си не само защото е излязъл на светлина и е поел чист, безпрашен въздух, но и защото неусетно в сърцето му запламтява гордост. Х. Русев, РД, 1950, бр. 332, 2.

2. При който не се вдига прах. Метачна машина за безпрашно метене.

Списък на думите по буква