БЕЗПРЕДМЀТЕН

БЕЗПРЕДМЀТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Който е без смисъл, за който няма разумно основание, оправдание; безсмислен, ненужен, излишен. Разменените между девойката и хазаина думи сякаш му досаждаха, дразнеха го и побърза да прекрати разговора им — виждаше му се безпредметен и ненужен. Д. Спространов, С, 10. Шишко съзна, че другарите му се бяха оттеглили и защитата на могилата ставаше безпредметна. Д. Димов, Т, 619. Българите са оставиха от намерението си. Пропагандата на "унията" стана безпредметна. Ч, 1875, кн. 10, 460.

Списък на думите по буква