БЕЗПРЕПЯ̀ТСТВЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който става без пречки, без препятствия. За безпрепятственото провеждане на мобилизацията спомагаше масовата евакуация. От София бягаше цялото гражданство. Сл. Трънски, Н, 525.
— От рус. беспрепятственный.