БЕЗПРЕРИВЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕЗПРЕРЍВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Остар. Книж. Непрестанен, непрекъснат; безпрестаен, безпрестанен. И мисли си тя: — "Моя дял е тука/ / Тук са съдбините ми .. Докогато / ми е уречено да съществувам, / рол скромна имам тук да изпълнявам, / и, в безпреривния въртеж световен, / на поста си ще бъда, неуклонна!" Ст. Михайловски, Мис., кн. 6, 173. Тая безпреривна война с саксите принела Карлу много усилия. Г. Йошев, КВИ (превод), 165.

— От рус. беспрерывный.