БЕЗПРЕСТАЙНО —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕЗПРЕСТА̀ЙНО. Остар. Книж. Нареч. от безпрестаен; непрестанно, непрекъснато. Никога да не тръпите да остаят децата .. без работа. Безпрестайно ги залисвайте с всякакво работение наспротив възрастта им. А. Начев, Лет., 1872, 153.