БЕЗПРИНЦИПЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕЗПРЍНЦИПЕН, -пна, -пно, мн. ‑пни, прил. 1. Който не се ръководи от никави принципи, не следва никакви принципи; непоследователен. Възможно ли е пък, щото Балтов наистина да намира така естествено, правилно и даже почтено поведението на тоя необясним, безцветен и безпринципен човек! Ив. Вазов, Съч. ХI, 204.

2.Който не почива на никакви принципи. Аз не съм имал достатъчно правилно разбиране на другарската обич,.. Тая любов е несъвместима с нашето леко, благодушно, безпринципно отношение към делата на другаря! О. Василев, Л, II, 80. Безпринципна критика.