БЕЗПРИЧИННО —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕЗПРИЧЍННО. Нареч. от безпричинен; без причина, необосновано, неоснователно. От цялото му същество лъха жизнерадост и безгрижие и, .. , той изглежда безпричинно щастлив и весел. Й. Йовков, Разк. I, 64. — По характер той е... сприхав.

.. много рязък, ругае безпричинно хората... мята се от една крайност в друга. Г. Караславов, ОХ IV, 467. Той криеше очите си от нея и .. безпричинно местеше предметите по писалището. А. Наковски, МПП, 84.