БЕЗПРОСВЕТЕН —Речник на българския език — алтернативна версия
БЕЗПРОСВЀТЕН1, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Поет. 1. В който няма никаква светлина; съвсем тъмен. Слепеца няма слънцето да види. / Во безпросветна нощ залутан, само / живее той. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 55. Сънувах те и тая нощ, о мила, / .. / Пробудих се и в мрака безпросветен / заплаках аз — и роних сълзи до зори. П. К. Яворов, Съч. I, 22. ● Обр. Заредуваха се дните / дните още и нощите / в безпросветна тъмнина. П. К. Яворов, Мис., 1900, кн. 1, 12.
2. Прен. В който няма или който не вдъхва надежда за нещо по-добро; мрачен, тежък. После настанаха за него пак еднообразни, безпросветни дни. Ив. Вазов, Съч. X, 99. ● Обр. Авторът, увлечен от духа на своето безпросветно време, заговаря за "мъчениците на правото, които се борят срещу варварството", за "великото дело, що се върши всеки ден". Н. Лилиев, Съч. III, 258.