БЕЗПРОСВЕТНО —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕЗПРОСВЀТНО. Книж. Нареч. от безпросветен1 (във 2 знач.); тежко, мрачно. Аз се казвам Якуб, бях аз ратай от детство, / .. / Не получих в живота грабежно наследство / и живях безпросветно на труда във нощта. Н. Хрелков, ДД, 93.