БЕЗПЪТЕН —Речник на българския език — алтернативна версия
БЕЗПЪ̀ТЕН1, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Рядко. Който е без път, през който няма прокаран път. Поръчал съм аз всичко да заграбят, а вие знаете, че стадата мъчно се свличат по тези безпътни места. О. Василев, ЗЗ, 81. Гъсеничните ходови съоръжения се употребяват при машини, които трябва да се движат по безпътни и неравни терени. Д. Христов, СПМ, 35. Тъй скитник закъснял в гората по безпътни / превали лута се в дълбокий нощен мрак. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 66.
2.Остар. Безизходен, объркан. Най-сетне тия скопци докараха царството до едно много бедно и безпътно состояние. Г. Кръстевич, ИБ, 291.
БЕЗПЪ̀ТЕН2, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Който е в противоречие с общоприетия морал, в който отсъства нравственост; безнравствен, неморален. Защото баща му, след като беше пропил Хаджи Пешовото имане със своя разпуснат и безпътен живот, загинал нейде от пиянство. Т. Влайков, Съч. III, 81. Страхуваше се да не би станал и той като синовете на близоседите им, които, .. обичаха да са упиват и правеха много безпътни работи. У, 1871, бр. 6,
87. Той след малко время ослепя и биде убит от своите си, които много бяха го намразили за безпътните му дела. Д. Войников, КБИ, 68.
2.Който нарушава общоприетите нравствени норми, морал и води разпуснат живот; безнравствен, неморален, покварен. — Помислете, тате, ако го пуснете [сина си] няколко време да се помъчи, не ще ли той да се превърне и да се изправи? Или в това училище на теглото, ще да си остане се безпътен. Н. Бончев, Р (превод), 8. Той е свенлив, тъжен, от време на време проявява затаения безскрупулен и безпътен човек, но бърже се съвзема и става пак покорен, добър. Д. Немиров, В, 70. Безпътна жена.
3.Остар. Неприличен, непристоен. Миналото лято Орфей и Дика поиха няколко пъти стадата си на Големия извор, но там те видяха люде, .. , които бяха изгубили свестта си и лудуваха, приказваха безпътни приказки и от нищо не се страхуваха, нито се срамуваха. Г. Караславов, Избр. съч. V, 229. Що ги е чужди еня, –- път минават, / безпътни думи думат: "Бъчеваря / завърза пъп за бъчвата!" П. П. Славейков, Събр. съч. I, 159. И да се прозяваш, кога седиш пред някой си, .. , много безпътна е работа. Р. Попович, Х, 121.